Съжителство в името на децата – правилно или неправилно?

MG_5954color_compressed-200x300

Извадка от интервю за „Всичко за Семейството“ от 28.2.2015 г
автор: Пепа Йорданова

Как решихте да се посветите на психологията и по-точно на работата конкретно с жени?

Това бе естествена част от моя житейски път, влюбих се в практиките за личностно развитие още когато бях на 18г. и посветих живота си на тях. Чувствам се като у дома си, когато общувам с хора, намирам за очарователни човешката природа, опитът и процесите, които извеждат на повърхността най-добрата част от нас. В един момент от моето развитие почувствах естествен порив да изследвам по-дълбоко силата и ценностите на женствеността, да разкривам  жената в себе си.

– Източните практики как допълват съвременните психологически методи?

Практиките на Древния Изток са много силни, защото ни помагат да осъществим пълноценна връзка с тялото си, с жизнените енергии, които протичат през нас, а това ни прави витални. Това е причината те да са толкова полезни на хората  – тъй като живеем в общество, базирано на психологически принципи, те ни помагат да живеем не само в мислите си. Това е много стимулиращо и ни зарежда с допълнителна енергия, която можем да оползотворим за по-бърза реализация на нашите идеи и цели, към които се стремим чрез визуализация. Комбинираното  използване на тези методи позволява на човек да постигне състояние на устойчив баланс.

Имат ли нужда жените в днешно време от подкрепа, не са ли дори прекалено напористи и успешни?

Фактът, че някой – от женски или мъжки пол – е успешен и силен, не означава, че тя/той не се нуждаят от подкрепа. Работя предимно с хора с висок професионален статус и съм достигнала до извода, че за тях е необходима много голяма подкрепа, както при всеки друг тип хора. Подкрепата е нещо, от което ние като човешки същества се нуждаем, и аз мисля, че осъзнаването на този факт води до съвсем нови нива на мощ, при които признаването на личните ни ограничения и търсенето на подкрепа от другите вече не се приема като акт на слабост, а по-скоро като възможност за избор, като шанс да си сътрудничим с другите в създаването на нещата и да бъдем общност. Това увеличава възможностите на отделния човек за постижения и повишава мощта му до ново ниво.

По време на своето житейско пътешествие съм установила, че жените имат дълбока нужда да бъдат обичани и да получават признание за своите уникални характеристики, за своята красота и мъдрост. В този смисъл – да, смятам, че се нуждаят от подкрепа. Имат нужда да научат как да откриват подкрепяща среда около себе си и как сами да си я създадат, ако никой друг не им предлага такава. Истинската им красота и сила се проявяват най-добре, едва след като отправят към себе си този подарък.

– Естествено ли е за една жена да бъде в позицията на лидер?

Ако тя сама е избрала тази роля – да. Ролята на лидера е много близка до ролята на майката. Нужно е безусловно да обичаш, но и да проявяваш твърдост във воденето на друго човешко същество към определен резултат. Същото като при отглеждането на дете, което искаме да се превърне в добър човек. Мисля, че предизвикателството за нас, жените, е как да се намери баланс, за да бъдем едновременно и майки, и лидери. Да бъдем пълноценни съпруги и майки, но и да утвърждаваме себе си в социален план, в  кариерата си.

– Възрастта променя ли приоритетите на жената?

Възрастта е важен фактор за развитието на жените до момента, в който не се превърне в голям капан. Защото в нашето общество женствеността е сведена до физически облик. Заради това губим част от даровете, които женствеността притежава в различни възрасти. Всеки етап от живота е част от по-голямо пътуване, с всеки етап се задълбочават женската същност и съзнание, които са заложени във всяка от нас. Това развитие поражда истински съкровища в женското сърце, стига жената да оцелее в този процес и да не се страхува от социалния натиск. В своята метаморфоза жената преоткрива своята необуздана природа, започва да се усеща свободна и да се стреми към нови висоти.

– Съжителство в името на децата – правилно или неправилно?

Нито е правилно, нито е грешно. Убедих се, че да си възрастен човек, изисква да можеш да вземеш  решения и да си отговорен за последиците, които ще произтекат от тях. Смятам, че в съвременния свят въпросът не е да си избереш в кое социално клише да вместиш живота си. Съществуват толкова много възможности! Въпросът е да правим изборите си от позицията на силна личност, което може да се постигне само, ако наричаме нещата с истинските им имена и ако поемем отговорност за това, което ще изберем, след като сме се изправили пред истината.

Личностното развитие какво включва, според вас?

За мен личностно развитие е понятие, което използваме, за да се дефинираме един естествен, но неясен, елемент от човешката природа. Като човешки същества, ние сме създадени да се развиваме и в този процес е включен растежа на същността и на уникалните ни дарби. Практиките и методите, които наричаме инструменти за личностно развитие, следва да се разглеждат като катализатор на различни елементи на желания Аз-образ и трябва да се прилагат в правилните моменти. Също така, с тяхна помощ можем да създаваме благоприятна среда за определени периоди, така че да възстановяваме раните или да лекуваме самотата си, за да може след това личността ни отново да цъфти. Във връзка с това – аз считам всеки развитиен процес за много полезен.

– Кои са предизвикателствата в съвременния свят пред хората?

Липсата на време, трудността да успееш финансово, да бъдеш мъдър, да останеш на върха, след като веднъж си постигнал успех. Съществуват толкова много възможности, успехът генерира такъв натиск, че можем да определим стреса като заболяване №1 на нашия век. С всичките му  последици: при толкова високи нива на стрес нямаме време да останем във връзка с базисните си потребности – физически и емоционални. Преживяваме дисбаланс, а в такова състояние е трудно да създаваме здрави и удовлетворяващи отношения дори и с най-ценните ни хора, с партньора до нас, с децата ни. С времето дефицитът от емоции създава дистанция, започваме да губим моменти, които са ключови за нашето развитие както като личности, така и като общност. Трябва да се справим с този порочен кръг от позицията на силни личности и да възстановим баланса.

– В Румъния какво е положението, хората научиха ли се да търсят помощ от психолози?

 Мисля, че хората като цяло не знаят кога да се потърси психолог, защото сме възпитавани в култура, в която да разговорът за емоции не е нещо обичайно. Като резултат от това хората започват да търсят подкрепа едва когато са се сблъскали с наистина непреодолим проблем или са достигнали най-болезнената точка. Би било чудесно, ако хората предприемат нещо преди този етап, но явно това се приема за „странност”.

В Румъния има нарастваща тенденция да се търсят методи и практики за личностно развитие и все повече хора да участват в семинари, правя терапия и променят начина си на живот, като се ориентират към по-здравословни алтернативи.

– У нас се задълбочава проблемът с психическата устойчивост на децата, те все по-често губят равновесието си и стават агресивни. Как е при вас, какви съвети бихте дали на родителите?

Не мисля, че агресията, под каквато и да е форма, е правилна стратегия на поведение за което и да е човешко същество, особено пък за деца. Това не означава, че трябва да възпитаваме нашите деца в постоянна пасивност. Децата имат нужда от любов, подкрепа и ясни граници, в рамките на които да се развиват. Те се нуждаят от правила и ясни насоки. Въпросът е в комуникирането им. Мисля, че ние, като възрастни, трябва първо да разберем по-здравословния вариант на това да живееш и да обичаш, и да поемем отговорност за по-дълбокото ни навлизане в емоционалния свят на нашите деца. По този начин децата ни ще се чувстват сигурни, обичани, приети, обгрижени с внимание и подкрепени. Когато едно дете почувства всичко това, то по естествен път ще се стреми да го запази и да блесне с най-доброто от себе си.

– Изгубиха ли се моралните ценности в съвременния свят, трябва ли да положим усилия, за да се върнем към духовността?

Мисля, че сме загубили моралните ценности от поколението на нашите родители и сме объркани от откритието, че сме различни. Начинът ни на живот е различен и се нуждаем от различен набор от ценности, които да дадат опора в съвременните обстоятелства. Във връзка с това, мисля, че ориентирането към по-духовен начин на живот може да ни осигури подкрепа в намирането на нашия нов индивидуален набор от ценности и в изграждането на едно ново съ-общество, което да ни подкрепя и да изразява същността ни по адекватен начин.

бел.: Търсете цялата информация в тиража от 28.2.2015 г. на „Всичко за Семейството“, в който темата е изнесена и на първа страница като акцент на броя „Трансформиращ коучинг или как да променим живота си“.

Advertisements